Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. sparotok
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. sparotok
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
14.07.2014 15:18 -
Кръгове
Очите й бяха светли, а косата на черта, беше млада и не познаваше никого в този скучен град... Поне тя така си мислеше за него, като гледаше огромните стъклени лампи стил 60 - те години по улиците, ретро витрините на магазините и пенсионерите, които си купуваха сутрешният кроасан и мляко с какао на закуска всеки ден в някое кафе по малките улички на града.. Интересни й бяха моторетките на младежите, които прехвърчаваха по паветата, и вдигаха след себе си есенните листа... Настроението й беше меланхолично, когато се нанесе в малкото хотелче на една малка улица,близо до един голям пазар.. То беше прилично, и наистина на удобно място, но далече от културата на големите музеи и баровете, с които тя бе свикнала. Тук беше скрита от света, скрита от онзи, който я търсеше, който я преследваше и не й даваше покой.. Но тук нямаше нищо, освен самата себе си, своите наблюдения и скромните си финанси... Отвреме - навреме пиеше кафе рано сутрин със съседа си по стая, един симпатичен испанец, носещ червено рокерско яке и къдрава немирна коса, който всъщност въпреки рокерската си душа беше й истински кавалер и скоро станаха приятели.. Харесваше й града, но постепенно, тя просто трудно се приобщаваше към есенната меланхолия извън нея, към градските самотни пейки, към самотата на всеки поотделно и към гълъбите на градският площад, които децата хранеха, а тя ги избягваше, избягваше тази гледка, това й припомняше за онзи, който й бе взел всичко, а именно собственното й дете... Не искаше да си спомня, предпочиташе кафето си вече с мляко, а не горчиво, то пак си бе останало горчиво, като в ония дни когато имаше дете, имаше и някой, за който бе мислила, че е всичко, а сега слагаше на кафето притурки - мляко, сметана, а не отказваше и бисквитка, късметче, и се надяваше на нов късмет.. Очевидно испанецът също се надяваше да е нейният нов късмет, защото вече често жителите на града ги засичаха как си бъбрят в градската градина на някоя пейка или се смеят заедно по улиците, купуваха си един вестник, а той й го четеше, защото тя не знаеше добре езика, разбираха се със езика на тялото и на есперанто..И ето, парите й свършиха, испанецът се оказа зает, и вече не излизаха толкова често, после тя го видя с една жена, попита рецепциониста коя бе тя и разбра, че бе жена му.. Това я натъжи, не знаеше защо е тъжна, измислена любов си каза тя, една илюзия, неосъществена, но приятна... Опакова си старателно багажа, опакова и малките подаръчета от него, опакова и малкото женско самолюбиво сърце в една голяма кутия, сложи го на дъното на куфара и тръгна към следващият град.... Бе дошла на пътешствие в тази страна, и наистина пътешествието я караше да забрави, о, как забравяше, и нови спомени нахлуваха, и в следващият град бе скучно.... И там хотелът бе малък... И там съседът по стая и бе приятен... И отново станаха приятели и си пиеха сутрешното кафе заедно... Градът й ставаше все по-симпатичен с градският си шум, а и съседът също ставаше все по-симпатичен... Хранеха заедно гълъбите, обядваха заедно, заедно пазаруваха, но тя обичаше да се разхожда сама и все мислеше за испанеца... Като се прибираше в хотела си спомняше за рецепциониста на хотела, в който беше с испанеца, и си въобразяваше, че някой ден той й остави съобщение на рецепцията, че ще я потърси.... В един момент, тя просто реши да прекрати екскурзията, и да се върнес малките си финанси в старото градче... Новият съсед, като откри, че я няма беше много разочарован... Той си събра куфарите и спомените и замина за друг град, за да отседне в друго хотелче и да я забрави... Забравиха се взаимно, но тя не забрави испанеца незнайно защо... Може би защото беше първият й момент, когато искаше всичко да забрави в това малко градче, което от скучно се бе превърнало в интересно, и реши да остане да живее там завинаги...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив